Агрианите

   Най – старите жители, които около две хиляди години пр.н.е. населявали земите на нашата родина, са племената на траките. Според Херодот (Vв. пр.н.е.) „тракийският народ след индийския  е най – голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, той би бил непобедим и много по – силен от всички народи.”¹

   Тракийските племена носели различни имена: меси, беси, серди, дантелети, одриси и т.н. Сердите обитавали Витоша и Софийското поле, а дантелетите – подножието на Осогово. В една по – късна епоха център на сердите станало селището Сердика (Средец, София), а на дантелетите – Пауталия (Велбъжд, Кюстендил). Между тези две тракийски племена живеели агрианите. Те са обитавали най – горното течение на Струма, Пернишкото, Брезнишкото и най – вероятно източната част от Радомирското поле.

   Във връзка с локализацията на агрианите Йордан Иванов подчертава: „Северно от пеоните при изворите на Струма живяло сродно племе агриане, тъкмо там, дето сега живеят тъй наречените българе – граовци, в местността Граово. Името агриане ще рече „полци”, хора от полето, от нивите.” ²

   В наши дни Брезнишкото поле, Пернишко и част от Трънско са включени в един общ район, наречен Грахово, или Граово. Той съвпада със земите, в обсега на които са живеели агрианите. Затова и някои автори свързват името на агрианите с названието Граово. Те изхождат от обстоятелството, че у нас има много селищни и местни наименования, получени по древно народностно име, например Мизия от мизи, Сердика от серди, и т.н. Макар и да не е налице пълна фонетична идентичност между наименованието Граово и агриани, родствеността на тези две думи е близка и може да се приеме, че областта е получила името си от обитаващите я жители.

   Агрианите почитали майката – земя в лицето на богинята Бендида. Имали развит култ къмдушите на мъртвите в образа на героя – конник, т.н. Тракийски конник. Вярвали в безсмъртието на душата. Затова, когато някой от аристократите умирал, до него погребвали и любимата му жена. Считало се за голяма привилегия да те изберат за любимката, семействата на жените започвали спор коя да премине в отвъдния свят заедно с мъжа. Тази, която имала най – много роднини да гласуват за нея, тя се избирала за любимата жена. Най – близкият й роднина я убивал и погребвал, но имало и случаи, в които жените били заравяни живи. За тях това било нещо нормално.

    Занимавали се предимно със земеделие и скотовъдство. По югозападните склонове на Витоша и из Голо Бърдо те отглеждали големи стада овце, добитък и най – вече коне. Хубаво гледаните коне били най – голямата слабост и гордост на агриана и изпълвали сърцето му с гордост.

   От „Илиада” на Омир научаваме, че траки са взели участие в Троянската война на страната на гърците. В песен X на „Илиада” се казва:

“Близо до Тимбра нощуват ликийци и горди мизийци,

конесмирители фриги и смели колари меонци.

Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.

Сам аз му зърнах конете — грамадни и много красиви;

те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.

В злато и светло сребро му блести колесницата нова.

Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!

Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,

а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.”

Като се има предвид, че Ейоней е поетичното име на р. Стримон (Струма), а според древната легенда Рез е син на бога на р. Стримон и музата Евтерпа, която се къпела в бистрите води на потока, може да се търси потеклото на Рез в средите на агрианската аристокрация. Така легендата дава основание да се приеме участието на агриани в Троянската война.

^1.                Изводи за стара история и география на Тракия и Македония, София, 1949, стр. 23

^2.                И.Иванов, Северна Македония, София, 1906г., стр. 2

Източник на информацията: 

П. Кузманов, Селището Перник през вековете, София, 1963г.