Македонско владичество

    Тласкана по наклонена плоскост от непримиримите социални и племенни борби в края на V и началото на IV в. пр.хр. Одринската държава се намерила в пропастта. Тя била завоювана от войските на Филип II Македонски. Така и Пернишко, и неговите обитатели агрианите, попаднали под чужда власт.

   За наличие на македонско владичество над агрианите и съседните им серди свидетелстват редица находки. Преди години един селянин от Софийско като орал на нивата си намерил случайно в нея малък меден съд със седемнайсет тетрадрахми от македонския цар Филип II. Едва двайсет годишен Александър Македонски наследява баща си и поема управлението. Според някои антични писатели заемането на македонския престол от Александър в 336 г. заварило агрианите и техния цар Лангар в близки отношения с македонската държава. Като съюзници и наемници агрианите взели участие в похода на македонците срещу тракийските племена, населяващи земите на днешна Северна България.

   Гръцкият хронист Флавий Ариан отбелязва доста подробно и участието на агрианите в усмирителния поход на Александър срещу илирийците. Благодарение на помощта на агрианските наемници или съюзници македонците пожънали успех в борбата против автариатите. Според Флавий Ариан агрианският цар Лангар бил удостоен с много почести от Александър и получил от него много дарове, включително и сестрата и сестрата на Александър – Кина (тя била обещана за жена на Лангар). Обаче като се завърнал вкъщи от похода, Лангар бил сполетян от болест и умрял.

   Думите на Флавий Ариан са ясно свидетелство, че агрианите са били включени в македонските фаланги. Освен това, те документират, че агрианите имали свой цар, Лангар, който е стоял начело на областта Граово, а може би и на цялата стратегия Дантелетика.

   След като затвърдил позициите си на Балканите, Александър Македонски се заел да постигне заветната си мечта – завладяването на Персия и богатствата на Изтока. За осъществяването на тези свои планове през пролетта на 224 г. пр. н.е. той с 35- хилядна войска нахлул в Мала Азия. От този момент до 325 г. един контингент агриани се намира постоянно във войската му, както е отбелязано от Ариан и Курций Руф. На следващата година Александър навлязъл в Сирия, където агрианите са отбелязани да се сражават по бойните полета на Термесос в Пизидия. В края на 333 г.  и началото на следната, когато Александър навлязъл в земите на антична Финикия, агрианите продължавали да се сражават в похода срещу Сидон, Антиливан, а няколко месеца по – късно взели участие в завладяването на Египет.

   След като напуснал Египет, македонския цар се озовал в Месопотамия. Тук при с. Гавгамела станала най – кръвопролитната битка по време на походите на А. Македонски. На това място, заедно с македонските войни, десетки агриани са пролели кръвта си, а други са оставили костите си да се белеят из плодородната долина на р. Тигър.

   Б.Геров пише: „Броят на агрианите във войската на Александър е бил най – много хиляда души. Те са съставяли лекоподвижната пехота, но при описанието на битката при Гавгамела се говори и за конници агриани, които спасили обградения от неприятелите Александър. При описанието на битката при Исос (333 г.) те са наречени от Ариан заедно с траките, пеонците и илирийците най – здравото и най – войнственото племе в Европа.”¹

   Две години след похода в Индия Александър заболял тежко и умрял. В обширната държава започнали политически разпри и борби, в резултат на което тя се разпаднала на три части: Македония, Сирия и Египет.

   През III в. и първата половина на II в. агрианите продължили да служат в елинистическите войски на Птолемеите, Селевкидите и Антигонидите вече не като съюзници, а като наемници.

От непрекъснатите рекрути и постоянните нападения на съседни и далечни племена, особено при нашествията на келтите, числеността на агрианите все повече намалявала. Така населението на Пернишко оредяло твърде много преди завоеванията на римляните в Балканския полуостров.

¹ Б.Геров, пос. съч., стр.236

Източник на информацията: 

П. Кузманов, Селището Перник през вековете, София, 1963г.