Римска власт

   Когато Рим се справил със своя вековен враг Картаген и станал господар на Средиземноморието, той обърнал погледа си на изток, към Балканския полуостров. Към 169 -168 г. пр.н.е. Рим започнал завоюването на македонската държава, на тракийските, включително и на пернишките земи. В 168г. римските войски разбиват македонците и техните съюзници и наемници в Западна Македония и пленяват царя им Парис. Две десетилетия по – късно държавата на Александър Македонски престава да съществува.

   За тракийските земи се е водила дълга и продължителна битка. През 73г. проконсулът Марк Лукул сломява съпротивата на бесите по горното течение на Марица и западната част на Родопите, завладява дантелетите и по долината на Струма се озовава в Пернишко. Така към 70г.  пернишката котловина и запазилите се все още агриани се намирали вече под римска власт. Много млади агриани и агрианки били отведени в Рим, за да бъдат използвани в латифундиите на патрициите и в кървавите гладиаторски борби.

   Римляните пристъпили към създаването на широка мрежа от пътища, които били жизнена необходимост  за безбрежната римска държава. Важен път, минаващ през земите на Горна Струма, е пътят Сердика – Стоби¹. Най – сигурно и документално установено е местонахождението по него на Пауталия, докато мястото на Елея (Перник) е все още спорно. Според Иван Велков и Павел Делирадев пътят е минавал през Голо Бърдо към с. Църква, южно от Перник. А Йордан Иванов го определя към селата Крапец, Студена и Църква, където се намират следи и находки от антични селища.

   Изглежда, че по това време в Пернишко и околия са възникнали няколко селища. Като централно място между тях изпъква селището, което в една по – късна епоха ще носи името Перник. В подкрепа на това говорят множество находки от този край, чийто римски произход е несъмнен. Непосредствено след Освобождението са намерени два подписа върху надгробни плочи в местността Мангария, която се намира там, където се кръстосват междуселският път Църква – Бучино и железопътната линия Владая – Перник. Братя Шкорпил, които са публикували тези два надписа, констатират, че на древния римски път Сердика – Пауталия е имало междуселски пощенски станции. Около тези станции биват построени къщи, чиито обитатели са слагали началото на ново селище. Така навярно стои и въпросът за възникването на Перник. Иван Шишманов говори за два важни военни пътя, които са минавали през Сердика по онова време и твърди, че укрепеното римоагрианското селище Елея не е нищо друго освен по – сетнешната яка крепост Перник.За поселищен живот на това място през онази епоха свидетелстват множество археологически находки, намерени в землището Перник.

    Разбира се, римската експанзия не навсякъде и не през целия период на своето господство е имала успех. Скоро империята тръгва към един непрекъснат упадък. Разяждан от стопанска, военнополитическа, идеологическа и религиозна криза, Рим се почувствал ослабен. Променените условия скоро довеждат до редица въстания, включително и сред траките.

Рим продължил агонията си до 476г. когато бил завладян от германските племена. Останала да съществува само източната част от империята – Византия.

¹ Град Стоби – намирал се е при вливанията на р. Черна и р. Вардар

Източник на информацията: 

П. Кузманов, Селището Перник през вековете, София, 1963г.